Field Of Innocence

I still remember the world
From the eyes of a child
Slowly those feelings
Were clouded by what I know now

Where has my heart gone?
An uneven trade for the real world
Oh I, I want to go back to
Believing in everything and knowing nothing at all

I still remember the sun
Always warm on my back
Somehow,it seems colder now

Where has my heart gone?
Trapped in the eyes of a stranger
Oh I, I want to go back to
Believing in everything

Iesu, Rex admirabilis
et triumphator nobilis,
dulcedo ineffabilis,
totus desiderabilis.

O Jesus, King most wonderful
the conqueror renowned
the sweetness most ineffable
in whom all joys are found.

"As the years pass by
Before my face,
As wars rage before me,
Finding myself
In these last days of existence,
This parasite inside me,
I forced it out.
In the darkness of the storm
Lies an evil,
But it's me."

Where has my heart gone?
An uneven trade for the real world
Oh I, I want to go back to
Believing in everything

Oh where, where has my heart gone
Trapped in the eyes of a stranger
Oh I, I want to go back to
Believing in everything

I still remember
__________________
Все още помня светът
От очите на дете
Бавно тези чувства
Бяха замъглени от това, което знам

Къде отиде сърцето ми?
Заменено за истинския свят
О, аз, искам да вярвам във всичко
И да не зная нищо

Все още помня слънцето
Винаги топло на гърба ми
Някак си, сега изглежда по-студено

Къде отиде сърцето ми?
Хванато в очите на непознат
О, аз, искам да вярвам във всичко

О Исусе, най-изумителният
Завладял именните
Сладостта е най-святата,
В която цялата радост е намерена

„Както годините минават
През лицето ми,
Както войните бушуват пред мен,
Намирайки себе си,
В тези последни дни на съществуване
Този паразит вътре в мен
Го отхвърлям.
В тъмнината на бурята
лъжливо зло,
aз съм.”

Къде отиде сърцето ми?
Заменено за истинския свят
О, аз, искам да вярвам във всичко

Къде отиде сърцето ми?
Хванато в очите на непознат
О, аз, искам да вярвам във всичко

Все още помня

"Field Of Innocence" е една от най-любимите ми песни на Ев, ако бих могла така да се изразя в случая.

Песента е адски красива и толкова тъжна, че на моменти, когато я слушам докато съм обсебена от песимистични мисли, плача и някак...усещам как тя разбира мъката ми. А когато плача, е най-много на онази част с хора и текста на латински...

Светът на децата пък наистина е коренно различен от този на възрастните. Но въпреки това, е много забавен и някак...по-светъл и щастлив.

Иначе, и на мене все ми се иска да се връщам назад към разни неща и спомени...